Меню
Меню

Можем да спрем машината за неравенство, стига да го поискаме

Трябва да се научим да изискваме това, което е добро за всички нас, за да излезем от рамките, в които ни поставят политици и експерти. Около този извод се обединиха участниците на дискусия за проблемите в данъчната ни система.
На 11 септември 2017 г. беше открита национална подписка с искане за повече данъчна справедливост в България. Гражданската инициатива „Да спрем машината за неравенство!“ настоява за по-равномерно разпределяне на данъчното бреме в обществото.

Нужна е смела данъчна реформа, която ще започне с две мерки:
• въвеждане на необлагаем минимум за доходите на физическите лица;
• въвеждане на намалени ставки на ДДС за стоки от първа необходимост (вода, основни и детски храни, базови медикаменти, учебници и книги).
Граждани, студенти, активисти, преподаватели, учени и експерти се събраха в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на дискусия на тема „Възможно ли е да спрем машината за неравенство“, която бе част от инициативата за промяна на данъчната система в България. Кампанията стартира в началото на септември и си поставя за цел събирането на подписи в петиция с две искания: въвеждане на необлагаем минимум за доходите до размера на минималната работна заплата за всички работещи и въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% за стоки от първа необходимост – вода, детски храни, хляб, учебници, книги и лекарства.

Дискусията беше организирана със съдействието на Фондация „Фридрих Еберт“ и КТ „Подкрепа“, като в рамките на около два часа в аудитория 65 на СУ организаторите на инициативата, лекторите и гостите обсъждаха въпросите за справедливостта, моралните и икономически аспекти на действащия у нас данъчен модел, мястото на България на данъчната карта на Европа и възможните варианти за промяна на сегашната ситуация.

Специален гост на дискусията в Софийския университет беше евродепутатът Костадинка Кунева, която също подкрепи с подписа си петицията за промяна на данъчната система в България. Събитието беше уважено от президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, бившия председател на Народното събрание и екслидер на БСП Михаил Миков, проф. Ганчо Ганчев, проф. Иван Ангелов, проф. Васил Проданов, доц. Александър Сивилов, доц. Иво Инджов и много други.

Видеозапис на дискусията можете да гледате в края на статията.
„Инициативата за преразпределяне на данъчната тежест в България е преди всичко гражданска. В момента не можем да мислим, да седнем в университета и да си поговорим какво е възможно, без преди това експертите да ни зададат рамка.“
Станислав Додов, списание dВЕРСИЯ
Дискусията беше открита от Станислав Додов от списание dВЕРСИЯ, който подчерта, че инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ е стартирана от разнообразни организации и хора, сред които неформални колективи като dВЕРСИЯ, неправителствени организации, синдикати, медии и партии. Именно това разнообразие е било част от причините той и неговите колеги да се присъединят към кампанията. Додов обясни, че инициативата иска да постигне нещо просто, съществуващо във всички европейски държави. „Аз съм тук и говоря първи не като експерт, синдикалист, партийно лице или журналист, а като гражданин и активист. Като такъв твърдя, че е възможно и задължително необходимо да спрем машината за неравенство, а след мен да заповядат експертите“, каза Додов.
„Десет години след генералната данъчна реформа, а защо не и преврат, решихме да започнем дебата“
Ваня Григорова, икономист
Икономически експерт в КТ „Подкрепа“ и председател на сдружение „Солидарна България“ Ваня Григорова добави, че основната цел на кампанията е да бъде стартиран публичният разговор по темата за данъците. По думите й, у нас от години е наложено мнението, без да се подлага на никакъв дебат, че данъчната система в България е „перфектна“. Същевременно резултатите от предприетата преди 10 години радикална данъчна реформа показват, че нито една от предварителните цели не е изпълнена. Григорова представи сравнение относно данъчната тежест и начинът, по който тя е изместена от богатите към хората със средни доходи и най-бедните, като стана ясно, че за богатите тя е намаляла с 32% спрямо модела преди данъчния „преврат“, като същевременно за хората със средни доходи се е покачила с 463%.
„Гражданският дебат и въпросите, свързани с бедността или екологията, могат да бъдат и се вкарват рационално в днешните икономически модели, с които работят експертите“
Боян Захариев, икономист
Добрата икономика днес не е нечувствителна към други аргументи и дори в моделите, които ползват добрите икономисти при изчисления за данъчните ставки, се включват с лекота въпроси като това дали даденото общество иска да се бори с неравенствата или някаква друга полезност, коментира икономистът Боян Захариев, който също бе част от основните лектори в дискусията.
„Днешният елит си мисли, че няма нищо, няма никакви проблеми. И така ще си мисли до последния момент“
Чавдар Найденов, социолог
Относно въпроса доколкото е възможно тази и подобни инициативи да успеят при настоящото политическо статукво, Чавдар Найденов припомни, че в своя дневник последният император на руската империя Николай Втори е записал „днес – нищо особено“ в деня, в който започва февруарския бунт през 1917 година в Русия. „Днешният елит си мисли, че няма нищо, няма никакви проблеми. И така ще си мисли до последния момент“, с усмивка каза Найденов.
„Когато се приберете вкъщи, вземете по един празен лист, обиколете съседите си, разговярайте с тях и ги убедете, че трябва да се подпишат. Само така някой ден ще имаме по-демократично общество“
Костадинка Кунева, евродепутат
Евродепутатът Костадинка Кунева не скри радостта си от факта, че се намира в София по друг повод, но това и е дало възможност да посети дискусията в Софийския университет. „Радвам се, че виждам обединение на хора, мислещи за обществото, за съгражданите ни, живеещи в огромна бедност, за безработните в България, както и за възможността да заживеем в общество с по-висок стандарт и повече демокрация“, каза тя. Кунева разказа, че в Атина е живяла в работнически квартал, а на вратата и редовно са звъняли младежи, които са искали да обсъдят с нея определени обществени проблеми.

„Тази активност на младежите в Гърция и на обществото доведе до промяната в управляващата партия, това не е процес, който се е случил изведнъж. Това е процес на промяна на начина на мислене. Силата на ума изгони страха от съзнанието на хората и те осъзнаха, че за нас ще решаваме ние, а няма да оставим за нас да решава някой, който няма идея как живеем, който не мисли и не иска да знае как точно живеем“, добави тя.
„На инициативата не следва да се придава партиен характер, подчерта Проданов“
Михаил Миков, председател на 42-то Народно събрание
Хората масово не познават данъчните системи, не правят разлика между прогресивно и плоско данъчно облагане, не знаят как действа то и какви специфики има, каза по време на дискусията бившият председател на Народното събрание и бивш лидер на БСП Михаил Миков. Той призова организаторите на инициативата да опитат да проведат разяснителна кампания не в университетските аудитории, а сред хората в страната, които ще се възползват от исканията всяка вечер, като например имат един хляб повече на масата благодарение на необлагаемия минимум.
„За мен няма никакво значение кой и как ще го направи, важното е да се случи – подарявам цялата слава, стига инициативата да успее“
Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“
Въпросът не е дали трябва, а как да се случи, каза президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той призна, че е имало упреци към синдиката защо се включва в инициативата, но е успял да убеди всички, че независимо кой я организира, важен е само крайният успех.
„В България действа най-опърничавата, най-консервативната, най-нехуманната, най-неевропейска данъчна система“
проф. Иван Ангелов, икономист
Двете мерки безспорно ще донесат повече справедливост, а финансирането им е напълно възможно, обясни икономистът проф. Иван Ангелов по време на дискусията. Той посочи, че най-трайният път е това да се случи благодарение на висок растеж на икономиката, но такъв е възможен след много години, а ситуацията изисква промяна веднага. По тази причина, няма друг начин освен чрез прилагане на преразпределителните механизми на държавата, най-ефикасният от които е данъчната политика.
„Не бягаме от дебат, напротив - търсим го и ще го продължим да го търсим“
Мирена Филипова, журналист
Водещата на дискусията, журналистът и PR Мирена Филипова обяви, че да присъстват в Софийския университет са били поканени представители на всички парламетарно представени партии, като някои от тях дори са потвърди, че ще присъстват, но в крайна сметка не са се появили.
Организаторите обясниха, че събирането на подписи продължава, като предстои в началото на следващия месец те да бъдат внесени в Народното събрание.
Видеозапис на дискусията