Можем да спрем машината за неравенство, стига да го поискаме

Граждани, студенти, активисти, преподаватели, учени и експерти се събраха в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на дискусия на тема „Възможно ли е да спрем машината за неравенство“, която бе част от инициативата за промяна на данъчната система в България. Кампанията стартира в началото на септември и си поставя за цел събирането на подписи в петиция с две искания: въвеждане на необлагаем минимум за доходите до размера на минималната работна заплата за всички работещи и въвеждане на намалени ставки на ДДС от 9% за стоки от първа необходимост – вода, детски храни, хляб, учебници, книги и лекарства.

Дискусията беше организирана със съдействието на Фондация „Фридрих Еберт“ и КТ „Подкрепа“, като в рамките на около два часа в аудитория 65 на СУ организаторите на инициативата, лекторите и гостите обсъждаха въпросите за справедливостта, моралните и икономически аспекти на действащия у нас данъчен модел, мястото на България на данъчната карта на Европа и възможните варианти за промяна на сегашната ситуация.

Специален гост на дискусията в Софийския университет беше евродепутатът Костадинка Кунева, която също подкрепи с подписа си петицията за промяна на данъчната система в България. Събитието беше уважено от президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, бившия председател на Народното събрание и екслидер на БСП Михаил Миков, проф. Ганчо Ганчев, проф. Иван Ангелов, проф. Васил Проданов, доц. Александър Сивилов, доц. Иво Инджов и много други.

Видеозапис на дискусията можете да гледате в края на статията.

Дискусията беше открита от Станислав Додов от списание dВЕРСИЯ, който подчерта, че инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ е стартирана от разнообразни организации и хора, сред които неформални колективи като dВЕРСИЯ, неправителствени организации, синдикати, медии и партии. Именно това разнообразие е било част от причините той и неговите колеги да се присъединят към кампанията. Додов обясни, че инициативата иска да постигне нещо просто, съществуващо във всички европейски държави. „Аз съм тук и говоря първи не като експерт, синдикалист, партийно лице или журналист, а като гражданин и активист. Като такъв твърдя, че е възможно и задължително необходимо да спрем машината за неравенство, а след мен да заповядат експертите“, каза Додов.

Икономически експерт в КТ „Подкрепа“ и председател на сдружение „Солидарна България“ Ваня Григорова добави, че основната цел на кампанията е да бъде стартиран публичният разговор по темата за данъците. По думите й, у нас от години е наложено мнението, без да се подлага на никакъв дебат, че данъчната система в България е „перфектна“. Същевременно резултатите от предприетата преди 10 години радикална данъчна реформа показват, че нито една от предварителните цели не е изпълнена. Григорова представи сравнение относно данъчната тежест и начинът, по който тя е изместена от богатите към хората със средни доходи и най-бедните, като стана ясно, че за богатите тя е намаляла с 32% спрямо модела преди данъчния „преврат“, като същевременно за хората със средни доходи се е покачила с 463%.

Добрата икономика днес не е нечувствителна към други аргументи и дори в моделите, които ползват добрите икономисти при изчисления за данъчните ставки, се включват с лекота въпроси като това дали даденото общество иска да се бори с неравенствата или някаква друга полезност, коментира икономистът Боян Захариев, който също бе част от основните лектори в дискусията.

Относно въпроса доколкото е възможно тази и подобни инициативи да успеят при настоящото политическо статукво, Чавдар Найденов припомни, че в своя дневник последният император на руската империя Николай Втори е записал „днес – нищо особено“ в деня, в който започва февруарския бунт през 1917 година в Русия. „Днешният елит си мисли, че няма нищо, няма никакви проблеми. И така ще си мисли до последния момент“, с усмивка каза Найденов.

Евродепутатът Костадинка Кунева не скри радостта си от факта, че се намира в София по друг повод, но това и е дало възможност да посети дискусията в Софийския университет. „Радвам се, че виждам обединение на хора, мислещи за обществото, за съгражданите ни, живеещи в огромна бедност, за безработните в България, както и за възможността да заживеем в общество с по-висок стандарт и повече демокрация“, каза тя. Кунева разказа, че в Атина е живяла в работнически квартал, а на вратата и редовно са звъняли младежи, които са искали да обсъдят с нея определени обществени проблеми.

„Тази активност на младежите в Гърция и на обществото доведе до промяната в управляващата партия, това не е процес, който се е случил изведнъж. Това е процес на промяна на начина на мислене. Силата на ума изгони страха от съзнанието на хората и те осъзнаха, че за нас ще решаваме ние, а няма да оставим за нас да решава някой, който няма идея как живеем, който не мисли и не иска да знае как точно живеем“, добави тя.

Хората масово не познават данъчните системи, не правят разлика между прогресивно и плоско данъчно облагане, не знаят как действа то и какви специфики има, каза по време на дискусията бившият председател на Народното събрание и бивш лидер на БСП Михаил Миков. Той призова организаторите на инициативата да опитат да проведат разяснителна кампания не в университетските аудитории, а сред хората в страната, които ще се възползват от исканията всяка вечер, като например имат един хляб повече на масата благодарение на необлагаемия минимум.

Въпросът не е дали трябва, а как да се случи, каза президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той призна, че е имало упреци към синдиката защо се включва в инициативата, но е успял да убеди всички, че независимо кой я организира, важен е само крайният успех.

Двете мерки безспорно ще донесат повече справедливост, а финансирането им е напълно възможно, обясни икономистът проф. Иван Ангелов по време на дискусията. Той посочи, че най-трайният път е това да се случи благодарение на висок растеж на икономиката, но такъв е възможен след много години, а ситуацията изисква промяна веднага. По тази причина, няма друг начин освен чрез прилагане на преразпределителните механизми на държавата, най-ефикасният от които е данъчната политика.

Водещата на дискусията, журналистът и PR Мирена Филипова обяви, че да присъстват в Софийския университет са били поканени представители на всички парламетарно представени партии, като някои от тях дори са потвърди, че ще присъстват, но в крайна сметка не са се появили.
Организаторите обясниха, че събирането на подписи продължава, като предстои в началото на следващия месец те да бъдат внесени в Народното събрание.