Меню
Меню

Антоний Тодоров: Нима сме по-умни от всички в ЕС?

Може ли всичко да се оценява в пари? Със сигурност повечето хора ще отговорят отрицателно, но по-циничните ще кажат, че „каквото не можеш да купиш с пари, можеш са купиш с повече пари". Споровете около въвеждането на необлагаем минимум и на намалени ставки на ДДС върху основни хранителни стоки, основни лекарства и книги несъмнено повдигат горния въпрос.

Един от важните въпроси, който си зададох и аз, е колко струва базисната справедливост? Предложението съвсем не е революция, а възстановяване на именно „базисната справедливост", нещо, което е прието като стандарт във всички страни на ЕС, а и извън тях.

Предложението за необлагаем минимум не е от вчера – България е една от малкото европейски държави, където има въведен едновременно плосък данък от 10% и липсва необлагаем минимум. Плосък данък няма в нито една от старите демокрации в Западна Европа, там е в сила, и никой не възнамерява да го промени, прогресивно подоходно облагане. В новите демокрации от Централна и Източна Европа плосък данък е въведен в 7 от общо 10 държави, но навсякъде заедно с това има и необлагаем минимум.

Защо е така? В бившите комунистически държави има очевидно желание за данъчен дъмпинг и привличане на инвеститори с ниски данъчни ставки, включително върху личните доходи. Западните държави, обратно, независимо от политическия цвят на правителствата си, дори и не обсъждат възможността от въвеждане на плосък данък. Вероятно защото не са толкова умни, колкото източните държави?

По-скоро защото не смятат, че това ще бъде справедливо и съответно приемливо за обществото. Но дори да приемем довода за плоския данък като предоставящ известни конкурентни предимства (това със сигурност е само до известно време), то не е разбираема липсата на необлагаем минимум – България е единствената държава в Европа с такава липса. Така че предложението за въвеждането му е просто желания за изравняване на данъчните условия в България с условията в другите страни от ЕС. Но не само!

Противниците на въвеждането на необлагаем минимум представят всичко в термините на „по-малко доходи в бюджета", а оттам – по-малко разходи за социални дейности. Или правят изчисления, че това в никакъв случай няма да увеличи доходите на най-бедните. Така мисли сега бившият финансов министър Кирил Ананиев – че въвеждането на необлагаемия минимум от 510 лв. ще доведе до 1,133 млрд. лв. по-малко приходи в бюджета. Така е мислел през 2013 г. по повод на подобно предложение и икономическият експерт Владимир Каролев, като тогава изчислява загубите за бюджета на 150 млн. лв. А е и убеден, че такава мярка ще вкара много работници в сивия сектор, заплатите им ще бъдат давани „под масата".

На обратната позиция е Владислав Панев, съпредседател на "Зелените", според който необлагаемият минимум може да се увеличи дори до 700-800 лв. месечен доход, „без това да натовари бюджета особено". Но дори в неговата аргументация надделява разбирането за важността на бюджетната „цена" на такова въведение. Това е напълно разбираемо, доколкото всички трябва внимателно да харчим обществените средства, които са общо достояние. Но от друга страна, защо само противниците на необлагаемия минимум си приписват загрижеността за обществените средства? И наричат другото популизъм?

Всъщност, обаче, противниците на необлагаемия минимум съвсем не се водят от защитата на „общото достояние", измерено тук единствено с парите в бюджета. Те се застъпват за определени социални интереси или по-скоро за определена социална философия. Която накратко може да се сведе до следното: разделенията в обществата на бедни и богати е нещо естествено, а всяка социална намеса (политика) трябва да се оценява с оглед на нейната цена, защото се финансира от данъкоплатците. Това е и гледната тока, според която всичко, което прави публичната власт (държавата и нейните институции) е „предоставяне на публични услуги", които имат, разбира се, своята цена, също плащана от данъкоплатците. Гражданите са „потребители на публичните услуги", те са консуматори, които всъщност заплащат за тези услуги чрез данъците, което означава, че дейността на държавата се поставя изключително върху пазарните принципи на търсенето и предлагането, както и на конкуренцията. В това разбиране пощенските, транспортните, полицейските, здравните, образователните функции на държавата (публичната власт) са услуги, нещо, което може, както всички стоки и услуги, да се предостави на пазара.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика, след като разбулва „левите идеи за катурване на данъчния модел у нас", е убеден, че „в момента всички, поради една или друга причина, се борят за по-ниски данъци". Наистина, обичайното отношение към данъците е като към „бреме", което тежи над всички, които генерират доход. Но в горното разбиране за това, че всички искат по-ниски данъци, завръзката е в „по една или друга причина". За едни това е желание да увеличат печалбата си, за други – да оцелеят с ниските си доходи. Разликата не е невинна.

Да се върнем към въпроса от началото на този текст: може ли всичко да се оценява в пари? Веднага виждам критичните реакции на този въпрос – нима морализаторството е рационално, нима оценката на това, кое колко струва, не е рационално? През 2012 г. Майкъл Сандъл, иначе професор в Харвард, публикува книга със заглавие „Какво парите не могат да купят". В нея той дава за пример множество неща, които вече се продават, и които понякога звучат анекдотично, макар да са реалност: по-хубава килия в затвора ($82 на вечер); право да имигрираш в САЩ ($500 000 инвестиция); право да убиеш застрашен от изчезване черен носорог ($150 000); право да изпуснеш в атмосферата 1m3 CO2 ($18). Той отбелязва: „Защо се тревожим от идеята, че живеем в общество, където всичко ще бъде за продан? Поради две причини: едната се отнася до неравенството, другата – до корупцията."

При наличието на плосък данък (прикриван зад думата „пропорционален"), липсата на необлагаем минимум означава, че всеки плаща „пропорционално" на доходите си. Това изглежда справедливо, още повече, че такъв данък лесно се събира.

Изглежда справедливо, но не е. Само на пръв поглед 40 лв. от 400 общ доход и 4000 лв. от общ доход 40 000 лв. тежат еднакво „справедливо". Еднакво ли тежат един хляб месечно на масата на работещ с ниски доходи и кашон скъпо шампанско на яхтата на олигарх? Еднакво тежко ли ще се отрази тяхната липса?

Въпросът не е, дали такива мерки ще имат незабавен и дългосрочен ефект върху доходите на най-бедните. Мисля, че този ефект ще бъде видим почти веднага. Но не по-малко важно е, че такава мярка ще създаде убеждение, че в обществото има известна социална справедливост.

Достигаме и до последния въпрос: защо в България, единствена в ЕС, няма необлагаем минимум? Едва ли, защото сме по-умни от всички.